Поп и полковник си сменили местата за един ден. Попът застанал пред войниците и казал пеейки:
- Чеда мои, во имя отца и сина и светаго духа, мирно!
Полковникът в черквата казал:
- В името на Бога - на колене! Остави! Заради бабката на последния ред!

По време на доклад на висшестоящ бил арестуван човек от залата. Той се оказал шпионин.
- Как успяхте да разпознаете врага? - попитали шефа на разузнаването.
- Ръководих се от указанието: “Врагът не спи!”

Докладна записка от старшина в армията:
“Г-н капитан, вчера се подхлъзнах в коридора, паднах и се ударих с глава в бояджийската стълба пред канцеларията ви. Моля да отпуснете 20 лева за нова стълба.”

Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа:
- Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията.
Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден.
Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му:
- А ти, малката бързо се прибирай в селото…

Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник?
Полковникът:
- Вашите предложения, господин лейтенант.
- Предлагам да вземем по осем бутилки на човек.
- Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан.
- Седем бутилки на човек.
- Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор.
- Шест бутилки водка на човек.
- Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.

Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците:
- Хайде, мекотели, пълзете по-бързо!
Покрай тях минава полковник и прави забележка:
- Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?

Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил.
В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите.
Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали.
Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал:
- Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

Пилотът към инструктора по парашутизъм:
- Инструктор, всички новобранци скочиха.
- Юнаци!
- Но ние още не сме излетели!

Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж.
- Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел.
- Сядай, моят нос отдавна вече не работи!
След 2 - 3 километра дядото спрял колата и рекъл:
- Слизай!
- Ама нали носът ти не работи!
- Да, ама ми се насълзяват очите!

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка.
Първият разказва:
- Вчера ми се случи нещо интересно.
- Говори бързо!
- Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си.
- Уловиха ли те?
- Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах
вратата и кого виждам? Жена ми с капитана.
- И какво стана после?
- Имах късмет, че той не ме забеляза…

Следваща страница »