Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: - Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: - Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: - Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: - Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!

Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: - Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!

Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: “Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай”. Отишъл при Чапай, и го попитал: - Чапай, как правиш сместа за кюфтета? - Един килограм кайма и един килограм лайна. - Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. “Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на “Война и мир”. Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам “Абе Петка какво ще правим сега”. “Ами айде да ходим за риба” ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Чапай и Петка на бойното поле: - Абе Чапай, на какво мирише кръвта? - На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! - Леле Чапай, аз съм тежко ранен!

Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. - Василий Иванич, докараха “Филип Морис”. - Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.

Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: - Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: - Половината от цистерната я продадох, а половината - изпих! Чапай: - А къде са парите? - Парите ги пропих!

Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. - Е, какво, научи ли се да рисуваш? - Ами горе-долу. - А носиш ли някоя картина да покажеш? - Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. - И какво е това? - Негри крадат въглища през нощта.

Петка влетява при Чапаев: - Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота! Чапай става, закопчава си панталона и казва: - Петка, махни веднага тази коза от дивана!

Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: “Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка” На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, и на нея нова бележка: “Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай”

Следваща страница »